Pевю в Книголандия от Христо Блажев

  Как да не зачетеш книга с такава свежа корица? Още повече че в последно време съм на силна хумористична вълна, започната с “Лятна детективска история с таралеж” на Деян Копчев и продължена, макар и не толкова успешно, с “Кралици на красотата” на Либа Брей и “Б като бира” на Том Робинс. “Отпушени мисли” на Стан Рашков е оригинална книга и това е най-малкото, което мога да кажа за нея, достави ми голямо удоволствие, а усетих и колко хубави сериозни идеи бълбучкат под забавната й повърхност. По дяволите, в тази книга има идея, достойна за “Пътеводителя” на Дъглас Адамс – една зелена пейка на мястото, наречено Голямо Взривово, от която се вижда цялата Вселена надлъж и нашир: точно тук е било копчето, което Господ натиснал, за да започне Големият взрив :) И няма как това място да не стане не само популярна туристическа дестинация, но и точно там да се празнува рождения ден на Вселената, че и да се попрезастрои с хотели и други важни сгради…

 

   Хм… Стан Рашков в 150 странички е вкарал толкова много неща, че се чудя за кое по-напред да ви разкажа, за да разберете възхищението ми от тази малка чудна книга – дали впрягането на празните мисли в действие, дали заменянето на политиката с футбол, което се отразява чудесно на земното управление, дали запращането на политиците в Нищото…отварям си напосоки страниците и виждам нови и нови вътрешни истории, които бих искал да споделя, но просто е безсмислено да вадя от контекст навързаната история. Факт е, че “Отпушени мисли” е солидно замислена и леко написана история, с много вътрешни линии, които са привидно самостойни, а героите й са чалнати до крайност, дори и протестиращото пред Хага българско куче, емигрирало в търсене на по-добър живот.

 

    Хубавото на тая книга е, че може да се чете и като нещо много забавно, и като нещо много сериозно в пародийна опаковка. Аз заложих на първото, понякога преминавах за малко на второто, въобще се оставих на таланта на Рашков да ме поведе из фантазиите му. Сега остава само да намеря начин да се добера до Голямо Взривово, да си взема бира и да гледам оттам мачовете от Световното – като се вижда цялата Вселена, колко му е да има най-добрата гледка към бразилските стадиони?!

Вижте също:

Читателски отзиви във фейсбук

Цеца Нинова:

 

Докато четях "Отпушени мисли" имах рядката възможност да комуникирам с писателя и да споделям от време на време изблиците си от чувства, мисли и емоции! Сега ги споделям с вас и горещо ви препоръчвам да прочетете книгата, че да се посмеете, замислите и забавлявате.

 

„Ох, голям смях! На всяко изречение се смея и си доугоявам мислите. Как всичко, което съм си мислила, обсъждала с приятели, гадала защо е така, го е написал по толкова смешен, оригинален и същевременно точен и истинен начин, че чак ми е "жестоко" . А съм стигнала само до втория раздел. Какво ли ме чака нататък?

 

Чакай, че много страшно стана без политици, ама спортът за един мирен свят в момента успокоява нещата. Чета аз, гълтам я направо сега, ама ще трябва да я чета поне още един път. Вече съм на тържествата и си мисля, че след като другите цели на съществуването ни, освен празнуването, са неясни, тo най-добре само да си празнуваме. А Гу Гу е жесток. Ще ми се преподавателят ни по социология, който всъщност е философ да наблегне на "Философия на безсмислието". Щото някои студенти точно по тази дисциплина са вече професори.

 

Ама той Станимир отде ги знае всичките тези неща? И няма нищо представено по абсурден начин в книгата, направо си е реализъм с предвиждане какво ще ни се случи в най-скоро време… Ох, майко, ох, майко! Голям смях, ама през сълзи. Тристо: безмислие-изкуство. Ха-ха-ха! Боже, дори изкуството-безсмислието се затруднява с политиците. Ха-ха, невъзможно е табелата в Нищото да бъде на друг "език", освен на македонски. Ха-ха, то и във Вселената може да бъде само на македонски. Ох, ще умра от смях.

 

Чакай сега, че това с македонците ме довършва, пък има още да чета. Ха-ха-ха Ох, не знам, не знам ... Абсолютно точна и ясна снимка на съвременния дребнав, лъжлив, лицемерен и заблуден свят. На моменти ми беше направо по оруелски жестоко и чак настръхващо ужасяващо. Ама пък сме толкова смешни!

 

Взрив от емоции и чувства, докато я четох. Направо ме прати в Големо Взривово да търся копчето. С една дума: смях през сълзи! А пък съм сигурна, че никой досега не е извел по-добро определение за холандската история: "Историята на Холандия нямаше кой знае какво минало, но се оказа, че има много голямо бъдеще". Ох, тo наистина сега бушуват мисли, страсти и емоции (хич не се превземам) и се чудя дали да я прочета пак или да си остана с тези си, предизвикани от книгата първоначални страсти. Ама ще има да я цитирам и така ще я препрочета отново.

Малко е странно, но пък много готино да общуваш с писателя докато четеш книгата му. Хм, всъщност общувах с жена му, ама те са едно."

Владимир Шишков:

 

„ОТПУШЕНИ МИСЛИ”

Как Стан Рашков отвори бутилката, без да пробие тапата. Как постави въпроси, дето и българин не e задавал, и как остави другите да си мислят сами.

 

Ако често се питате има ли край Вселената и докъде могат да стигнат празните ни мисли, ако искате да узнаете за „Безсмислието на големия смисъл” или за „Смисъла на голямото безсмислие”  или пък се усъмните в прастарите истини за „Нещото около нас” и „Нищото”, което никой още не е видял, едва ли ще намерите отговорите в тази книга. „Отпушени мисли”  струпва цял куп въпроси и ви оставя да си отговаряте на тях, така да се каже, според вашите си мерни единици и вашите лични представи за Това, Онова, а също и за Съвсем Онова. И то ако имате време за мислене. Ако не ви остане време в този живот, въпросите остават за децата ви, после за техните деца, за децата на тези  деца и т.н. Затова следва да ги наричаме „Вечните наследствено-обременителни въпроси”.

 

Тук съм длъжен да предупредя най-коректно: не се впускайте да търсите „Вечните отговори на битието”! Няма да ги намерите. По-скоро ще откриете на материята антиматерията, ще задминете лъча на светлината и ще изпиете един фризер с бира, отколкото да си легнете спокоен и вече „отговорен”, в смисъл с подредени отговори в главата.

 

И тъкмо тук е голямата заслуга на един от героите на Стан Рашков /досетливо е това момче!/,  че не е тръгнало по Вселената да проси отговорите. Дори когато се среща със самия Господ. А може би не се е срещнал, а само така си мисли. А дали въобще мисли, че е мислил през цялото това време и откъде ще е дошла мисълта му, щом – както ни уверява -  се е замислял за всичко това? Въпроси, въпроси, въпроси... Ето как човек неусетно се плъзга по наклонената им плоскост и току се изпързаля в Нищото. А там, както навярно знаете, няма нищо или има, но само едното Нищо! Та затова предупреждавам и тези, дето ще започнат да обясняват какво е искал да каже авторът с тези изписани страници, какъв е изводът и какви поуки да си вземем след това. Той си знае, но едва ли ще ви каже... Отпушвайте се сами, бе хора!

 

Ако пък стъпим върху основния въпрос на философията /на Маркс и Енгелс, естествено, нали само нея сме учили/ кое е първичното – яйцето или кокошката, рискът да залитнем в безкрайната материя надминава познатите ни 100 и повече процента. Тогава ще ни бият по главата електрони и протони, ще ни разкъсват бозони и неутрино и през цялото време, не знам по каква причина, ще трябва да се въртим около нещо си. Е, как да не му стане лошо на човек? Пък после викат, че  материализмът бил хуманен, особено историческият, а също така и диалектическият.

 

Та по този повод си спомням един заклет материалист, дето все казваше „Нейсе, запуши я!” Само че, като помисля, ставаше дума за бутилката - да не изветрее съдържанието й. Което, строго погледнато, си е идеологически издържано и твърде прогресивно за времето си.

 

Сега, обаче, времето е друго. И е време да си отпушим мислите, пък каквото ще да става!

Николай Николов:

 

Книгата ти е прекрасна, Стан! В нея всичко е абсурдно - и действителността, и героите, и събитията, за които разказваш. Толкова абсурдни,че не можеш да ги проумееш само с един прочит.

Аз си избрах следната версия: В днешния свят, независимо къде, има хора и институции, които са измислили ужасната машина за улавяне и угояване на човешките мисли. Защото за тях са опасни свободните, озъбени и неподдаващи се на техния контрол такива. А що се касае до фермата в ГГТ, ти си я построил там вероятно и единствено по емоционални подбуди. И слава богу, под Калето все още обикновените хорица мислят - кога консервативно и патриархално, кога изненадващо напредничаво, но във всички случаи - с главите си.

До кога, не знам...